ИВАН ДИМИТРОВ

BULGARIA = TERROR

2010-05-10T19:08:00.000-07:00

I started my journalist career in 1993 as part of a non-for-profit organization GD – INFO, whose goal was to defend the rights of women and men with same sex orientation within the Christian values. In the period 1993-1997 I have published numerous articles and comments in the Bulgarian press regarding human rights violation of same sex couples in Bulgaria. I have commented on police actions against gay clubs in Sofia as well as the discriminatory attitude of Bulgarian media towards the gay community. I was touching also upon the programmes for AIDS prevention among those communities. I am attaching some of my articles from that period.
In January 1996, I became an object of a police pogrom at my home after giving an interview for a French gay radio station on the social and political ambience in Bulgaria then as well as some of my political comments over the phone.

The incident has been objectively reflected in the Bulgarian media. Enclosed, you can see two articles from the main newspapers in 1997.
In 1997, a Public Prosecution began in relation to the breaking into my private home, however, without success.
In the period 1997 – 2003 I continued my activities in a relatively calm environment.
With the becoming of Internet more popular, I started to publish my articles on-line and developed a website defending the rights of people with homosexual behavior.
My activity with regard to minority groups’ rights has always gone hand in hand with my comments on political issues and the democratic processes in Bulgaria.
In 2003 I began to receive again anonymous threats from people representing themselves as representatives of the Bulgarian Ministry of Interior (BMI). I did not pay much attention to those.
During local election in 2005, I was actively publishing comments at the Retro radio station’s online forum, which is part of the Bulgarian private Darik radio station.

These comments were entirely on political topics. All of a sudden, my access to these forums simply disappeared. I called the radio station. They responded they had nothing to do with this and advised me to address to my Internet Provider- the Powernet company.
I then called this company and the answer I received was expressed in a very suspicious manner. It was said they were aware of the problem and they were going to resolve it. However, I continued to be lacking access to the forums.
This situation created a desire to convey a journalistic research about this firm and why it is applying censorship. I got to a huge amount of information, justifying the firm is illegally spying on citizens and that it is massively disseminating films infringing the authorship copyright law, but not in the popular torrents way, but as files for a direct download only for their clients. I discovered this was done under the auspices of BMI, and their department for copyright law and cyber crimes. I ascertained who were the high profile individuals working at the Bulgarian police and who were connected with this dirty business. I also discovered that the actions they are undertaking against torrent trackers are aiming to get rid of the competitive firms of Powernet, which, in turn, was to illegally spy on politicians, activists and citizens.
I began to prepare a big material, whist I have only mentioned about this material to a highly ranking prosecutor, promising after collecting strong evidence to hand them in to the State Prosecution. The conversation was tapped by BMI.
On the 27 of January 2006, at about 2 pm I was working calmly at home, when I heard a tremendous noise coming from the door of my apartment. I went to see what was going on. No one has ever rung the doorbell in order for me to open it. The door was forced open and it fell down. I was the witness of a scene similar to the ones in the Brazil movie. Heavily armed with submachine guns, the police broke into my place. I was bashed facing the floor, beaten up and humiliated. In a very degrading way, the handcuffs were put on myself. No one showed any particular documents for a search. I thought they were going to kill me.

Apart from the armed to the teeth policemen, there were cameramen from the Press-centre of BMI.

Enclosed, please find the pictures an extensive video story the Press-centre of BMI supplied Bulgarian Medias with.

I did not know what was happening. My home was utterly turned upside down. All valuables were stolen. They were taking everything, including some bottles of alcohol I had.
They made me sign a written statement, in which it was not made the vaguest mention of anything they were taking away.
It was a Friday. They did not allow me to call anybody. They drove me straight away to the arrest of the Sofia Central Prison. I couldn’t explain away to myself the humiliating attitude I was subject to. They ordered me to take off all of my cloths; they made me do humiliating things, and threatened me that I was going to be placed in a cell, where I was going to raped and infected with AIDS. My stay in the arrest was a hell. The first night they made me go to the bathroom, strip naked, and was forced to do indecent things.
The second day, my parents have learned about what had happened and sent a lawyer. After the coming of the lawyer, the mocking stopped.
I was in for 3 days. On Monday, 30.01.2006, under pressure, the Court determined a bail amounting to 3000 Bulgarian levas. They freed me. The Prosecution had unclear accusations about copyrighted materials and possessing a few video materials with a pornographic content. The accusations were made up in order to justify the cruel police actions.

When I walked out, I realized that under the pressure of BMI, all main television channels in Sofia had announced I am a pedophile, porn-actor, and a film producer with under aged children. I had been shown with full-face (en-face), and also all my three names and residential address were communicated. It was reported that I had raped at least 5 Bulgarian kids, and that I had filmed them in a pornographic movie while they were under drugs.

Enclosed, please read a resume of the bTV news emission and articles of the same content in the Monitor newspaper.
My life changed to the worst after this media conviction. No employer wanted to hire me, and the prosecutions continued to remain in silence. My lawyer and I have asked a couple of times why they are not bringing me on trial and what was this endless prosecution. The right of a quick court case was also denied to us.
I began to receive threats from BMI to keep my mouth shut on the issue, else I was going to be found murdered and my mother was going to be terrorized. I have an interview for the Sofia’s Info Radio Station with the well-known journalist Yavor Dachkov. As a penalty to this initiative of mine, they changed my place of birth in the State Computer System with the one of my mother, so that BMI journalists could go to her. I proved this correct and there is a resolution over the issue by the State Commission for Defense of Private Data.
Such a case, the citizens of normal countries have only watched in the NET movie.

My mother commenced to suffer from a loss in her speaking abilities and had to stop teaching anymore.
In the summer of 2006, while I was getting off a car, another vehicle headed towards me at a crazy speed. It was a great miracle it didn’t kill me. The Prosecution refused to put forward the case. Nonetheless, I was the one put on trial by the insurance company, which is also closely related to the Bulgarian mafia. It was incorrectly stating that I was the driver of the car I was getting off from. Given that there was a police report of the accident, it was clear that I was a passenger, not the driver. It took me one painful year to prove that I was simply a passenger. I do have all relevant documents regarding this case.

Different TV channels continued to replay, as they were ordered, sequences from my home and my arrest for three years adding up multiple non-senses. It is discarded this was a journalistic negligence, since in one of the many occasions, the Bulgarian National Television apologized publicly in its central news emission saying that the sequences were ordered to be emitted by the BMI.
I was left penniless and owing money to people. With God’s help I was chosen to take part in the TV show ‘Deal or No Deal’. Right after the beginning of the show, BMI threatened me that everything I was going to win would be taken from them. I couldn’t tell a word about it to the show team. I am able to show you a recording of this absurd incident. I was forced to strike a deal at the very first opportunity, which amounted to 3100 levas and which helped me pay out an important loan.
I lived in total fear and locked in at home. Only my closest friends and parents were giving me a hand. I became a regular spectator and participant in the chat channel of the popular TV Show “Polet nad noshta” (“A Flight over the Night”). I was expressing many professional opinions on how to improve the show, which was noticed by the show producer. They looked for me and contacted me to begin working in the show as a co-presenter. I was to maintain the conversation with the spectators and to make comments on-air. I was offered a job on a contract basis, receiving a payment after each show at the Bulgarian National Television. A condition for this was to obtain a card for a self-employed individual.

In spite of the low pay of 160 Bulgarian levas a month, in my situation this was a blessing.

I began to successfully perform my duties with great love for my work. Here are some photos.
After the fourth emission, I was told I cannot speak on air anymore. This was a three hour LIFE show. No explanations were giving to me, but rumors spread out at the Television that pressure was exercised by BMI to be removed from the TV screen. The authors of the show suggested to me to develop a system and a scenario for videoconference direct connections with spectators, and, thus, to continue working without being on the screen and without speaking. I gladly accepted. The pay was still the same, but I developed the first such a system in Bulgaria, which was running without any censorship and was pretty successful. I have video recordings of all connections I have made since 2009 up until now.

I was surviving with a great difficulty. Finally, in the summer of 2009 the Prosecution put me on trial for the accusations from 2006. In very reasonable timeframes, all Bulgarian institutions pronounce me to be INOCENT.

The final law verdict came about in October 2009. I felt again a free person after four years of being a hostage to the BMI.
I actively began to discuss political and societal issues on Facebook. I created a couple of groups for discussing the Freedom of Speech in Bulgaria and the present state of media. I was expressing political opinions as well.
Without any reason or professional problem on 26.04.2010 I was called by the Director of the Production and said that I had to immediately delete all, which I have written on Facebook. I was shocked and explained that this is even technically impossible. Two hours later, the author of the program, Hacho Boiadjiev, called me in turn, and stated that I was causing troubles with my postings and I needed to delete everything.
For I have an endless respect for him, because he was the one who gave me this job, in the first moment I said I was going to erase all of it. I got scared I was going again on the street. However, after I reflected seriously and remembered all I have suffered , I took the decision not to obey. Therefore, I did not delete a thing.
On the 28th of April 2010, I received another phone call from the Director of the Production saying that the author of the production had required for me not to work anymore, because I cause troubles and write on social and political issues on the Internet.

I decided not to give up and tell my story to the people in Facebook. I decided to organize a press-conference, if someone helps financially for a hall, so that I can bring documents out against BMI and all I have been put through. The reaction was incredible. Unknown people created a group in my support, which attracted more than 1200 members on 2-3 days.

Threats did not lag behind. Tonight, I received the first real threats for my life. Hell still goes on. I beg you for your help, so that the civil societies in countries with long established democracies could learn what is happening just now in Bulgaria

FOR HELP :
First Investment Bank , Sofia , Bulgaria ,

IBAN: BG76FINV91501000267608

BIC : FINVBGSF

IVAN DIMITROV PANOV

БЪЛГАРИЯ - ЖИВОТ ПОД СТРАХ

2010-05-03T22:56:00.001-07:00

В периода 1993 – 1997 година работех като сътрудник на неправителствени организации за защита правата на човека , превенция на СПИН, както и защитата на човешките права на на базата на Християнските ценности.Публикувал съм много материали в пресата.
Мои статии, критикуващи тогавашната власт в София предизвикаха незаконни деиствия от страна на МВР спрямо мен, изразяващи се в полицейско нахлуване в дома ми в началото на 1997 година.
Тогавашната българска преса отрази подробно и обективно инцидента .
Тогавашния Главен прокурор на България беше разбрал за случилото се .Аз бях извикан във Военна прокуратура , където получих уверения, че такива неща повече никога няма да се случват и от виновните в МВР ще бъде потърсена отговорност.
В периода 1997 – 2005 г. Аз продължих да се занимавам с обществена дейност, но никаква отговорност за действията на МВР срещу мен не беше потърсена.
През 2005 година заради мой публикации в Интернет форуми и изразяване на граждански позиции по политически проблеми , отново съм станал обект на следене и разработки от страна на МВР.Без да се спазват изискванията на действащите Закони , уреждащи подобни действия от страна на МВР спрямо граждани, МВР - НСБОП нарежда на частната фирма , интернет доставчик „ ПАУЪРНЕТ “ да следи всичко, което правя в Интернет.Следенето е уговаряно, освен с официални писма и с лични имейли между началника на отдел „ Компютърни престъпления “ в НСБОП Явор Колев и управителя на частната фирма Г.Георгиев.
Като за запазване на данните за действията ми в Интернет МВР и частната фирма са се договорили в официално писмо да се използва сървър и директория www.find-bg.com ,
чрез които в същото време и години след това са разпространявани от същата фирма под чадъра на МВР хиляди филми в нарушение на Закона за авторското право.
Подразнени от политическите ми коментари и продължаващата ми дейност за защита правата на лицата с хомосексуално ориентация в България, МВР организира наказателна акция срещу мен.
На 27.01.2006 година между 14 и 15 ч, ТЕЖКОВЪОРЪЖЕНИ подразделения на МВР, екипирани с предпазни щитове и облекла, предполагащи, желание и за взривяване
/ прилагам снимки от телевизии и пресата за малка част от съсредоточените полицеиски сили пред входната врата на дома ми – малък панелен апартамент в жк Света Троица, София/,
без да позвънят на входната ми врата, са започнали зрелищно разбиване с готовност за взривяване на същата.Без да знам какво става, чувайки тътена, ставайки от следобеден сън, абсолютно сам и беззащитен, скочих от леглото и се затичах към вратата да видя какво става..., чуваики вулгарни викове “ПОЛИЦИЯ, ОТВАРЯЙ...” и вече започнал процес на разбиване на металната врата, аз започнах да крещя “ Отварям, моля не разбиваите вратата”.Никой от вън, въпреки, че ясно ме чуваха не се съобрази и разбиването продължаваше, за да може зрелищно да се заснема от камери на ПРЕСЦЕНТЪРА НА МВР.Аз се опитвах да отключвам вратата без тогава да съм знаел на какъв риск се подлагам и каква ТЕЖКОВЪОРЪЖЕНА банда стои от другата страна на вратата.За щастие само с помощта на Бог и факта, че металната врата на дома ми беше заключена само с едно завъртане на ключ, ме е спасило тя да не бъде взривена и аз да загина...
След като вратата падна, въпреки, че не оказвах никаква съпротива, аз бях повален с ритници от краката на , извършващи акцията на бетона пред асансьора на етажа , където живея.С насочени зад гърба ми оръжия ми бяха поставени белезници. Това се правеше, за да може да бъде заснемано от камера на пресцентъра на МВР.В дома ми нахлуха въоръжени лица от НСБОП и Столична Следствена Служба и подставени поемни лица – хора на полицията, а не съседи, както изисква закона.Започна разграбване и на малкото ценни вещи, които си бях събирал в продължение на целия ми живот.Всичко без да се описва беше пъхано в торби, дори , за да окрадат повече неща , обискиращите използваха найелонови торбички, приготвени в кухнята ми за събиране на боклук...
Красноречив факт за характера на акцията е , че не беше пощадена от кражба и бутилка уиски ДЪМПЪЛ, подарена ми от приятели за Ивановден, седмици преди акцията...
Връчиха ми за подпис протокол за претърсване, обиск и изземване, с липса на подпис на разрешил прокурор и в който съвсем произволно бяха вписвани дискове като бройка без никой подробно да ги описва и брои.Бяха ми взети 2 компютърни конфигурации, с който си вършех цялата лична и обществена дейност. Те съдържаха скъп хардуер и съзнателно не бяха описани по части, за да могат да бъдат разграбени след това.Беше иззет и скъп телефонен секретар .Показателно за целта на акцията е, че телефонния секретар съдържаше 2 стандартни касети , но не бяха иззети те, а целия уред, който близо 4 години след това ми беше върнат развален .
При опитите ми да попитам какво става и какво им трябва , към мен се отправяха изрази “ Мълчи, мръсен педераст” и всевъзможни цинизми.Помня, че в един момент в ръцете на оператора на ПРЕСЦЕНТЪРА НА МВР, който снимаше избирателно кадри на натрупани списания, вещи и пари, събирани за разплащане на месечни сметки за вода , ток и парно, натрупани отдолу по 2,2 и 5 лв. и отгоре по някоя банктнота от 50 лв., попадна оригинално DVD с филма по Оскар Уайлд – ИДЕАЛНИЯТ МЪЖ.Никога няма да забравя как този човек взе с невероятно отвращение този диск и изпсува “Eб... в този дом няма нищо нормално, всичко, еб... е само за мъже, няма ли за тоя идеални жени.Къде еб...му м... има порно, за да го снимам...”Тези хора за няколко часа издевателства, превърнаха дома ми в кочина.Един служител на НСБОП, вървеше с лост, видимо НЕ търсейки нищо и чупеше къде каквото може...
От поведението на нахлулите в дома ми ставаше ясно, че те са запознати с дейността ми в зъщита правата на гражданите с хомосексуална ориентация, защото непрекъснато ме обиждаха на тази тема.
Аз бях принудително накаран да подпиша протокол за обиск, на който в горната част липсваше име и подпис на далия разрешение за обиска и изземването. В протокола бяха описани само малка част от иззетите вещи ...
Преди да ме изведат от жилището, аз чух обаждане по gsm на един от участниците в акцията, който добре си спомням каза на някого “ ВИКАЙ ЖУРНАЛИСТИТЕ.”
Ставало е въпрос да бъдат извикани журналисти в Пресцентъра на МВР, където да им бъде връчена предварително подготвена информация, която да прочетат по всички централни медии като новина N.1 за 27.01.2006 г.
Въпреки молбите ми, не ми беше дадена възможност да отида до тоалетна и да се обадя по телефона на когото и да било, за да кажа какво се случва с мен и къде ме отвеждат...
Когато ме извеждаха, аз ги попитах “ Как ще оставя дома си с разбита входна врата и отключен? При върлуващите крадци в София, има опасност да остана дори без легло и прозорци...”.На това някой вулгарно от групичката отговори “ Тук вече няма нищо за крадене”…
Оставяйки дома ми отворен , само изправяйки изтърбушената врата- права и залепвайки на нея лепенка на СтСлСл, аз с белезници и по унизителен начин бях откаран в следствения арест на ул.Майор Векилски, където бях предаден на дежурни полицаи. Водейки ме по коридорите, аз чух следния разговор: “ Това е изрода изнасилил 5 дечица, дето го показаха по телевизията.Тези педали, трябва да бъдат събрани на куп и взривени с бомба...” Думите в цитата ми са запечатани точно в съзнанието, макар и в инфарктен за мен момент .През цялото време аз мислех, че става дума за някаква грешка и ,че са ме объркали с някого...
В ареста бях подложен на гаври и унижения, многократно събличан гол не само по време на приемането ми, а след това и в банята на 2 етаж на ареста.Бях изгубил всякаква ориентация за време...По някое време бях заведен с белезници в огромен кабинет в СтСл Сл, където имаше доста хора и тогава за първи път идентифицирах визуално, един от хората , разбивали дома ми, по късно разбрах, че името му е ЯВОР КОЛЕВ, тогава “специалист” в отдел КОМПЮТЪРНИ ПРЕСТЪПЛЕНИЯ на НСБОП и по- късно след самоубииство при съмнителни обстоятелства на началника на отдела, станал шеф на същия отдел вече в преименуваната от НСБОП на ГДБОП служба.В кабинета имаше доста служебни лица, забелязах, че ЯВОР КОЛЕВ пиеше с друг мъж водка, забелязах дори марката на водката Собиески и вулгарно-доволния вид , с който пиеха.По късно разбрах, че другия , пиещ водка се казва Константин Попов – следовател, също един от хората ограбили дома ми и присъствали по време на акцията, макар името му да не фигурира в официални документи.Той непрекъснато даваше някакви съвети на другия следовател Н. ВЪЛЧЕВ, също присъствал на акцията в дома ми и който май беше единствения човек там, който не употребяваше алкохол.
И двамата следователи, по данни от интернет около месец след акцията са назначени БЕЗ КОНКУРС като ПРОКУРОРИ в СРП , след изричен предварителен доклад на ЕК за състоянието в раздел “ Вътрешен ред и Правосъдие “ от началото на 02.2006 г., в който изрично е написано като препоръка към България, да не се назначават прокурори без конкурс.
Това е направено като напук на ЕС.
В следствения арест бях подлаган на недопустими разпити, заплахи и терор.Всяка молба да ползвам телефон ми беше отказвана.
Докато над мен са издевателствували като новина № 1 във вечерните ЦЕНТРАЛНИ и късни информационни емисии на всички НАЦИОНАЛНИ телевизии и редица други телевизии са били излъчени обширни репортажи, показващи заснетия от ПРЕСЦЕНТЪРА НА МВР жесток телевизионен театър в дома ми по време на арестуването ми.Бил съм показван в лице и са били съобщавани пълните ми ТРИ ИМЕНА, местоживеене и подробности за мои близки и познати.Репортажите по отделните телевизии са били с продължителност между 4 и 10 минути.
В новините се е казвало, че е РАЗБИТО ХОМОСЕКСУАЛНО ПОРНО СТУДИО, специализирано за производство на филми с деца.Цитират се разследващи, които са обяснили ” услужливо” на журналистите, че най-малко 5 български деца са участвали във филмите.Същото е било казано и по bTV + ТРИТЕ МИ ИМЕНА и местоживеене.По всички други медии е било преповторено същото.Казвано, е че аз съм част от МЕЖДУНАРОДНА ОРГАНИЗИРАНА ПРЕСТЪПНА ГРУПА, че съм ПРОДУЦЕНТ на ПОРНО ФИЛМИ, че съм ПОРНО АКТЬОР, изнасилвал и упоявал деца, ЧЕ НЕПРЕКЪСНАТО съм търсел в ИНТЕРНЕТ СЕКСУАЛНИ КОНТАКТИ С МАЛОЛЕТНИ.Казвано е, че “ производството и заснемането на филмите с ДЕЦА е финансирано от БОГАТИ БИЗНЕСМЕНИ, ОТВЪД ОКЕАНА”.
Същите БЕЗУМИЯ, към които понятието МОРАЛ е неприложимо, а които могат да бъдат само плод на БОЛНАТА ФАНТАЗИЯ НА ПРЕСТЪПНИЦИ следващите 3 дни - 28 ,29 и 30 .01 .2006 г.
поръчково са били тиражирани в централните вестници на Групировката ВАЦ – 24 часа и ТРУД, във вестник СТАНДАРТ, а след това препечатвани 1 седмица и от редица други издания .
Нито 1 журналист от медиите , разпространили лъжите не е присъствал на акцията в дома ми.Всичко им е било подавано от МВР , СЛЕДСТВИЕ и ПРОКУРАТУРА.
В понеделник 30.01.2006 г. Аз бях откаран в СРС за гледане на мярка за неотклонение. По време на превоза ми от Ареста на Централния Софииски затвор до СРС аз бях окован с вериги на краката, а не с белезници, за да бъда допълнително унижаван..В СРС чаках цял ден кога ще бъда изведен за гледане на мярката ми в силно задимено помещение с десетки други лица.За гледане на мярка бях изведен около 20 ч .По коридорите на Съда ме очакваха десетки журналисти, камери и обективи, дошли да ВИДЯТ “ЧУДОВИЩЕТО , изнасилвало 5 деца”,”ПОРНОАКТЬОР – ПЕДОФИЛ” и така нататък.Поради невъзможността дори да се премине по коридора на СРС от телевизионна техника и журналисти, аз на 2 пъти бях връщан в килията на съда за изчакване, вероятно с надеждата на магистратите да преминат вечерните новини и журналистите да се разотидат. Най-накрая около 21 ч. вечерта на 30.01.2006 г. Бях окончателно изведен за гледане на мярката за неотклонение. Това е рядък случай да се гледа мярка по такова време.
Съдията видимо беше видимо притеснен от поръчковия натиск.
Когато заговори обвинителя ПРОКУРОР СТОЯН ДИМИТРОВ от СРП, изведнъж нямаше вече нито 5 БЪЛГАРСКИ ДЕЦА, нито БИЗНЕСМЕНИ ОТВЪД ОКЕАНА, а с изключителна видима злоба спрямо мен той цитира обвинения спрямо мен , нямащи почти нищо общо с твърденията, разпространени чрез медиите от МВР.Така сведените до минимум обвинения и натиска над СЪДА от МВР чрез ЗЛОУПОТРЕБА В ИЗКЛЮЧИТЕЛНО ТЕЖКА СТЕПЕН с МЕДИИТЕ, принудиха съдията да ми наложи мярка за неотклонение ПАРИЧНА ГАРАНЦИЯ в размер на 3000 ЛЕВА. Такава баснословна сума не искат даже от убиици и терористи в България...
Журналистите дори не разбраха за какво е тази гаранция, те си имаха информацията от МВР, СЛЕДСТВИЕ И ПРОКУРАТУРА за чудовището ИВАН и продължаваха да си я експлоатират, доверявайки се на длъжностните лица, които са им я дали.Различните медии, цитират като източници бившата зам.шефка на ГДБОП ДОНКА ГЕОРГИЕВА, полицайка от стопанска полиция в провинцията, назначена в СОФИЯ от РУМЕН ПЕТКОВ и станала за мен втора КЪНКА / познатата на обществото престъпничка от комунистическите лагери през миналия век/,но този път новия образ е модерен и боравещ не с пръчки и ножове, а с медии...Освен нея като източници на БЕЗПРЕЦЕДЕНТНИТЕ ЛЪЖИ, медиите цитират длъжностни лица от разследващите...
След НОЩНОТО заседание на СРС , към 22 ч. същия ден бях вече отново в ареста СтСлСл, за да си получа дрехи и връзки на обувките.Там ми беше обяснено , да си гледам работата и да отида на другия ден.Тази нощ на 30 срещу 31. януари 2006 г. беше изключително мразовита с натрупани преспи сняг по улиците.Без връзки на обувките, полу-жив и изтощен през снега, пеша , умирайки от срам от хората по улиците, се добрах до дома си, където заварих майка ми пристигнала веднага след като видяла ужасите по телевизиите да стой сама , изгубила говорни способности и при отворена , разбита врата на дома ми, която тя беше подпряла със столове и не спала 3 дни от страх да не влезе някой. Цяла нощ не успях да спя от изтощение и страх.
На сутринта на 31 януари 2006 , още по някои кабелни телевизии вървеше новината за “изнасилените деца и порностудиото”.Тъкмо се надявах да спрат най-после с лъжите, когато същия ден поръчково, чрез журналистката от вестник МОНИТОР, Борислава Радоева, гръмна нова вестникарска бомба, телефонни номера на познати бяха публикувани в МОНИТОР, взети от иззетия ми личен бележник с номера на близки и познати и уж надлежно съхраняван в следствието.В отвратителната статия се цитираше мое познанство със ЗАМ.ГРАДСКИЯ ПРОКУРОР ДЖАМБАЗОВ и с намеци за оргии и какво ли не с този човек.
Познанството ми с този прокурор се дължеше единствено на факта, че аз съм голям почитател на творчеството на Голямата , Българска, поп певица Лили Иванова и поне 20 години наред бях събирал материали за нея от телевизии и печатни издания и на гости при мои приятели се бях запознал с този прокурор, който се оказа също неин голям почитател и няколко пъти ми е идвал на гости, за да му показвам материали за Лили Иванова. Въпреки, че аз винаги през живота си съм имал активна гражданска и политическа позиция , никога нито съм имал време , нито ми е влизало в работата да попитам този прокурор на коя партия симпатизира или да имам с него каквито и да било близки отношения.Но „МОНИТОР” навеждаше общественото мнение на друго.Натрапваха се внушения за сексуални взаимоотношения и поведение.НЕЩО АБСУРДНО.
Колелото със споменаването на моето име се завъртя по медиите отново на ПЪЛНИ ОБОРОТИ.
Въпросния ПРОКУРОР беше гост в гледаното тв шоу на МИЛЕН ЦВЕТКОВ, където го разпитваха дали ме познава, защо ме познава и така нататък без никой да ме е попитал желая ли да ми се споменават пълните имена по телевизиите и да си правят безплатно шоу на гърба на моето нещастие.
Въпросния прокурор каза истината, но това явно беше натиск срещу ПРОКУРАТУРАТА..., от страна на престъпността , вкл. и вътре в прокуратурата, за да бъде блокирана работата й...
ТОВА БЕШЕ ЯРЪК ПРИМЕР ЗА ПРЕСТЪПЕН РЕКЕТ НАД ПРОКУРАТУРАТА.
СИТУАЦИЯТА С ДНЕШНА ДАТА В БЪЛГАРИЯ НАПОМНЯ ФАШИСТКИЯ РЕЖИМ в ЧИЛИ , описан подробно в книгите на Изабел Алиенде...и особено романа „De amor y de sombra“
В публикациите на МОНИТОР имаше заплаха, че “по думите на високопоставени източници от СЛЕДСТВИЕТО, съм щял най-вероятно да бъда намерен САМОУБИТ…”
Навсякъде в града ме разпознаваха, заради сензационните телевизионни репортажи, в които съм бил показван в лице и цитирани трите ми имена и местоживеене..Отивайки за справка в общината бях наречен от служителка, разпознала ме по имената ПЕДОФИЛ.
След запознаване с ОБЕКТИВНАТА ИСТИНА по случая адвоката ми изиска от ПРОКУРАТУРАТА незабавно да бъде образувано досъдебно производство спрямо лицата, изнесли по медиите следствена тайна и безпрецедентни лъжи.Въпреки неоспоримите доказателства за това, прокуратурата на всички инстанции ОТКАЗА ДА ОБРАЗУВА ДОСЪДЕБНО ПРОИЗВОДСТВО спрямо тези лица и покри с чадъра на властта виновните от МВР,СЛЕДСТВИЕ и ПРОКУРАТУРА.
Започна мъчително чакане да бъда извикан в Следствието и да има някакво развитие по следственото дело.Нищо подобно не се случваше...
След мое участие в предаването ГЛАСОВЕ на Г-Н Явор Дачков по ИНФО РАДИО, бях спрян от хора на МВР на улицата и заплашван да си затварям устата за случилото се.
За инцидента и още едно идване да ме сплашват на входната врата , подадох жалба в 3 РПУ, където ме викаха на разпит, но нищо не направиха срещу престъпната банда, облечена с власт.
Останах почти без познати и социални контакти.В такава ситуация най-малкото хората ги обвзема панически страх за живота им.Целта на ПРЕСТЪПНИЦИТЕ ,ОБЛЕЧЕНИ ВЪВ ВЛАСТ беше изпълнена, Иван Панов да спре да пише, да спре да публикува, да бъде доживотно разпознаван от хората като “ПЕДОФИЛА – ПОРНО АКТЬОР, УПОЯВАЛ И ИЗНАСИЛВАЛ НАЙ-МАЛКО 5 БЪЛГАРСКИ ДЕЦА” – твърденията, които те бяха разпространили по медиите.
Никога повече и да не си помисля за участие в Неправителствени организации или работа в медии.
В чакане на вести от СЛЕДСТВИЕТО за мен настанаха дни на глад и борба за физическо и психическо оцеляване.Започнах да мия чинии по ресторанти, да работя на павилиони за банички и боза по 16 часа за 10 лева.Никой не взима на работа “ ПЕДОФИЛ ОТ ТЕЛЕВИЗИИТЕ” .
Близките ми и аз затънахме в заеми.
Подадох жалба за гоненията срещу мен до Парламентарната комисия по жалби и петиции на граждани.
Няколко седмици след жалбата ми до комисията по телефона бях привикан в сградата на НСБОП да давам обяснения какво съм писал до Комисията и защо.По телефона ме попитаха както те умеят с какво се занимавам в момента.При отговора ми, че са ме докарали до ситуация ДА МИЯ ЧИНИИ, ми беше отговорено, че НЯМА ЛОШО И ТОВА Е ПОЧТЕНА РАБОТА.
Отидох там с адвокат.Никой не се представяше, посочиха ни кабинет, където да отидем.
Един, правещ се на загрижен човек, пред адвоката ми започна не толкова да ме разпитва какво се е случило с мен, а по-скоро да проверява знам ли нещо конкретно за ЯВОР КОЛЕВ –шеф вече на Отдел в тяхната служба, което да го уличава в престъпления.ПАРАДОКСАЛЕН Е ФАКТА, ЧЕ ЗА ПРЕСТЪПЛЕНИЯТА СПРЯМО МЕН НСБОП беше решило да се САМОПРОВЕРИ.С думи от комунистическите години да си направят ДРУГАРСКА КРИТИКА помежду си.
Дори и това не направиха...
Дни по късно изневиделица журналисти бяха незнайно как тогава насъскани и насочени към града, където живее майка ми.Тя беше принудена да се крие, а неините съседи да се чудят какво става.Това е град , в който хората се познават, още повече майка ми е дългогодишна учителка и се ползва с добро име там.
Загатката беше разнищена случайно...Месеци след това ми откраднаха портфейл с някакви стотинки и личната карта на пазара Д.Петков в София.Тази лична карта беше издадена през месец Февруари 2006 г. От 3 РПУ СОФИЯ След нейното издаване не съм правил никакви промени нито на адресите си , нито на други лични данни и кражбата не ме притесни.
Но като че ли съдбата беше на моя страна и това се случи , за да бъде разгадано още едно престъпление на МВР.Когато отидох да подам молба за нова лична карта в 3 РПУ ми беше отговорено, че не могат да ми приемат молбата, защото съм написал,че съм роден в гр.КНЕЖА, а при тях в КОМПЮТЪРНАТА БАЗА пише БЛАГОЕВГРАД.Любезно обясних на служителката, че наскоро ми е издавана лична карта при тях и си е пишело в КОМПЮТЪРНИЯТ ИМ МАСИВ гр.КНЕЖА, че никога и никъде през живота си не съм посочвал,че съм роден в Благоевград.
Така разбрах как журналистите са били насъскани да ходят до Благоевград и да притесняват майка ми.Извършена е фалшификация на личните ми данни от МВР.
Незабавно пуснах ЖАЛБА ДО КОМИСИЯТА ЗА ЗАЩИТА НА ЛИЧНИТЕ ДАННИ.Отново тръгнах по мъките, причинени ми от МВР.Жалбата ми беше приета.Месеци по-късно бях поканен на ЗАСЕДАНИЕ НА КОМИСИЯТА ЗА ЗАЩИТА НА ЛИЧНИТЕ ДАННИ.Там подробно им разказах за моите неволи.Комисията реши,че случая е много тежък и трябва да се изискат още обяснения от МВР, които лаконично им бяха отговорили, че наистина е извършена такава промяна на данни , но в компютърната им база данни била посочена дата за промяната през 2001 г., което не е възможно, защото през 2006 г. ми е била издавана лична карта от 3 РПУ СОФИЯ и данните ми са си били в ред.
ПОЛУЧИХ ОФИЦИАЛНО РЕШЕНИЕ ОТ КОМИСИЯТА, УДОСТОВЕРЯВАЩО, ЧЕ Е ИЗВЪРШЕНА СМЯНА НА ЛИЧНИТЕ МИ ДАННИ ОТ МВР и с препоръка към МВР да съхранява ДОБРОСЪВЕСТНО ЛИЧНИТЕ ДАННИ на гражданите./прилагам копие от решението/.
Веднага след предписанието на Комисията до МВР , получих призовка да се явя незабавно за СЪДЕБНО – ПСИХИАТРИЧНА ЕКСПЕРТИЗА, назначена от следствието.
ПРЕДИ ГОДИНИ ХОРА КАТО МЕН ВЛАСТТА В БЪЛГАРИЯ ДИРЕКТНО ВКАРВАШЕ ПО ПСИХИАТРИИ и измъчваше, докато сега тона е омекотен. НАЗНАЧАВАТ ТИ СПЛАШВАЩА ЕКСПЕРТИЗА в ДЪРЖАВНА ПСИХИАТРИЯ при СТАРИТЕ ДРУГАРИ на МВР.Това става при изтекли законови срокове за разследване, без нито един път да съм извикван в Следствието...

На 24.08.2006 г. При слизане от автомобил , в който пътувах , друг лек автомобил се
опита да ме убие, връхлитайки върху мен. За случая пуснах жалба до Прокуратурата, по която получих за пореден път отказ ...Не закъсняха и наказателните действия на държавата.Въпреки, че съм бил пътник в автомобила , срещу мен беше заведено дело от застрахователна компания БУЛИНС за обезщетение, че съм бил водач на автомобила от който съм слизал. Въпреки, че бяха налице документи, ясно доказващи, че не съм вил водач на автомобила, а пътник , Съда даде ход на дело срещу мен като водач на автомобил.За различни обяснения по случая съм бил привикван над 16 пъти в различни поделения на МВР, само за да бъда тормозен .
Прилагам документи по случая- ясно показващи тенденциозното отношение на властите към мен и безпричинния тормоз.
След като от фирмата Пауърнет са разбрали, че знам за незаконната им деиност и осъществяваното НЕЗАКОННО СЛЕДЕНЕ НА КОРЕСПОНДЕНЦИЯТА И ВСЕКИ ХОД на български граждани в Интернет, изпратиха хора да ми тропат по входната врата и да срежат за сплашване всички кабели, които могат да видят, влизащи в апартамента, в който живея.
Веднага отидох да подам жалба в 3 РПУ, където този път попаднах на дежурен служител, който ме попита пренебрежително за какво съм отишъл и когато му казах, че искам да подам жалба ,че съм заплашван от фирма, свързана с ГДБОП и организираната престъпност.ТОЙ ДИРЕКНО МИ КАЗА : “ Каквооо, ще пускаш жалба за ГДБОП, марш веднага оттука, докато не съм те прибрал.”.
Веднага на следващия ден пуснах жалба с всички данни за фирмата POWERNET и връзките и с ГДБОП, които имам до вътрешния министър.От там получих лаконичен отговор, че на посочената дата не съм посещавал 3 РПУ, а за престъпленията си бяха замълчали.
Две години след нахлуването на НСБОП в дома ми под диктат от МВР различни телевизии често преповтаряха кадрите с арестуването ми.Канал 1 и Сателитния канал на БНТ , за пореден път, неочаквано в новинарски емисии преповториха видеоматериала за арестуването ми , с приложен текст, че във Варна била открита група за финансови измами , извършвани в САЩ. Заплахите, че до дупка ще бъда тормозен и дискредитиран се изпълняваха под команди от МВР.Веднага с моя адвокат изискахме обяснение и извинение от БНТ.Получихме отговор, че излъчения материал е от ПРЕСЦЕНТЪРА НА МВР, но въпреки всичко
БНТ ще ми се извини в емисията ПО-СВЕТА И У НАС. Това беше направено и БНТ ми се извини в емисия , подчертавайки, че е излъчила материал получен в телевизията от МВР.
ЦЕЛТА Е ИВАН ПАНОВ да не бъде оставян намира, ДА БЪДЕ ТОРМОЗЕН ДОЖИВОТНО, докато УМРЕ , ДОКАТО СЕ САМОУБИЕ. Както нагло бяха заявили пред пресата от МВР при нахлуването в дома ми.
Но Бог е милостив, когато беше крайния срок да връщам заемите си за паричната гаранция от 3000 лева и допълнителните средства покрай тези ДРАМИ, неочаквано благодарение на съдбата бях избран да участвам в телевизионната игра СДЕЛКА ИЛИ НЕ, след първите снимки на предаванията, в които отварям кутии получих заплахи от подтиснати номера на gsmа си, че каквото изкарам ще ми бъде взето...
Когато дойде момента на моята игра в тв предаването, аз бях принуден да приема първата сделка, която ми предложи предаването 3100 лева, макар че в играта оставаха много големи суми , заради заплахите и тормоза, на който съм подложен.Зрителите и екипа на предаването бяха изумени, защо сключвам такава сделка и спирам играта...Аз нито можех да им кажа ,нито те подозираха ИСТИНАТА.След това продължих играта според правилата на предаването и се оказа, че ако не бях сплашен по телефона щях да спечеля 50 000 лева, които реално направих да доидат в моята кутия, след като вече бях приел сделка от 3100 лева.
МИНАВАХА ВЕЧЕ БЛИЗО 3 ГОДИНИ ОТ ВАРВАРСКОТО НАХЛУВАНЕ НА МВР В ДОМА МИ, а следствието продължаваше да МЪЛЧИ.Наблюдаващия прокурор Стоян Димитров , вместо да ПРЕКРАТИ НЕЗАКОННОТО СЛЕДСТВИЕ и да прекрати терора над мен, незаконно пусна ПОСТАНОВЛЕНИЕ ЗА СПИРАНЕ НА НАКАЗАТЕЛНОТО ПРОИЗВОДСТВО срещу мен, което аз обжалвах и СЪДА ОТМЕНИ, защото за близо 3 години нито веднъж не съм бил викан в Следствието , нито пък съм се укривал от него.
След като бяха минали всякакви разумни , да не говорим за ЗАКОНОВИ СРОКОВЕ за следствени деиствия, адвоката ми се обърна за втори път към ГЛАВНИЯ ПРОКУРОР да провери случая и защо се води следствие извън всякакви възможни законни срокове.
КРАЙНИЯ РЕЗУЛТАТ: На 10.06.2008 бях ПРИЗОВАН В СтСлСл в новата им допълнителна ЛУКСОЗНА СГРАДА до Нов Български Университет, за първи път не за да бъда разпитан, а направо без 1 проведен разпит и призоваване да ми бъдат дадени около 20 минути да се запозная с “доказателства” срещу мен И ДА МИ БЪДЕ ПРЕДЯВЕНО ОБВИНЕНИЕ. И броените минути, в които за първи път имах възможност да погледна какво съдържа това следствено дело, бяха достатъчни да видя толкова извършени закононарушения от ПРОКУРАТУРАТА и СЛЕДСТВИЕТО, за близо 3 години след акцията на МВР в дома ми, че ми настръхнаха косите, а видяното накара моя адвокат с пълно право да заяви на следователя, че от видяното в следственото дело, методите на МВР, СЛЕДСТВИЕ и ПРОКУРАТУРА спрямо мен с пълно основание могат да се нарекат ФАШИСТКИ.
За какво се касае :
ПОВДИГНАТИТЕ СЛЕД БЛИЗО 3 ГОДИНИ ТОРМОЗ СПРЯМО МЕН, ОБВИНЕНИЯ СЕ ИЗРАЗЯВАХА
в това, че съм разпространявал порнографски материали, притежавал съм 7 броя DVD дискове с порнографски материали с лица изглеждащи като непълнолетни и , че в нарушение на авторски права съм възпроизвеждал произведения , които съм съхранявал на дискове в къщи / касае се за свалени от Интернет или закупени с вестници или от Пл.Славеиков игрални филми, които съм притежавал като ЛИЧНА КОЛЕКЦИЯ на дискове/.
Следствието и наблюдаващия прокурор не са се съобразили с факта, че в периода за който ме обвиняват в разпространение на порнаграфски материали, не е имало легално определение в НПК какво е ПОРНОГРАФИЯ. ПРИ ПОЛОЖЕНИЕ , ЧЕ ВСЯКА КАБЕЛНА ТЕЛЕВИЗИЯ ИЗЛЪЧВА НЕКОДИРАНО всяка вечер ПОРНОГРАФИЯ , включително сред МАЛОЛЕТНИ И НЕПЪЛНОЛЕТНИ от всякакво естество, чрез некодираното излъчване на програмите XXL , СПАЙС ПРАЙВИТ и мн. други , при положение ,че САМО В СОФИЯ има над 40 СЕКС ШОПА, които продават порнографски DVD в огромни количества и това става след приетото , каквото и да му е качеството определение в НК за дефиниране на порнография
И ЗА СЛЕПИЯ Е ЯСНО, ЧЕ СПРЯМО МЕН НЕ Е ВОДЕНО СЛЕДСТВИЕ ,А ЦЕЛЕНАСОЧЕНО , ДИСКРИМИНАЦИОННО ПРЕСЛЕДВАНЕ ПО СЕКСУАЛЕН И ПОЛИТИЧЕСКИ ПРИЗНАК.
От видяното от мен от материалите по следственото дело спрямо мен , разбрах защо многоброини познати не ми се обаждат. Поискана е била без никакво основание разпечатка от мобилните оператори, чиито услуги съм ползвал МТЕЛ и GLOBUL.GLOBUL са отказали предоставянето на тези данни, но МТЕЛ услужливо са дали дълъг списък с всички телефонни номера, които съм набирал или които са ме набирали.Следствието и Прокуратурата са започнали ДИВО ПРЕСЛЕДВАНЕ с ФАШИСТКИ методи на хората осмелили се да звънят на Иван Панов.Без никаква причина фирми на мои познати и техни познати... са били разследвани .Били са викани на полицейски разпити из ЦЯЛА БЪЛГАРИЯ, хора които са ме познавали и имали нещастието да ми се обаждат по телефона.ФРАПАНТНА Е ДРАМАТА на мой далечен, случаен познат от РУСЕ, който не само той е бил разпитван ОТКЪДЕ НАКЪДЕ ме познава, но е разследвана и фирмата за почистване , в която работи и нейната собственичка, която недълго след психическия тормоз от МВР умира.Смъртния акт е приложен в делото, което се водеше срещу мен.
Жена от Благоевград – Калина Чепандова , обещала да ми търси работа в критичните за мен дни е била викана и разпитвана, само защото ме познава и за да бъде сплашена и да се откаже да ми помага в борбата ми за оцеляване.
Това е правило СЛЕДСТВИЕ И ПРОКУРАТУРА 3 години, ПРЕСТЪПЛЕНИЕ СЛЕД ПРЕСТЪПЛЕНИЕ.От Главна Прокуратура на 2 пъти НЕЗАКОННО Е РАЗРЕШАВАНО УДЪЛЖАВАНЕ НА СЛЕДСТВИЕТО.А след това то е продължило НЕЗАКОННО. От материалите в следственото дело са ясно видими връзките на ГДБОП с фирмата POWERNET и СЪВМЕСТНАТА ИМ ПРЕСТЪПНА ДЕЙНОСТ.Както 3 годишния чадър от МВР , СЛЕДСТВИЕ И ПРОКУРАТУРА, които им е бил подсигурен, докато аз съм бил ДИВО ПРЕСЛЕДВАН, както и всеки осмелил се да ме познава ...
На 19 АВГУСТ 2008 година ПРОКУРОР СТОЯН ДИМИТРОВ – СРП , въпреки всичко и вместо да ПРЕКРАТИ ПОЗОРНОТО СЛЕДСТВЕНО ДЕЛО, го внася в СЪДА.
Повече от 1 година срещу мен се водеше съдебен процес , заради повдигнатите от Прокуратурата и МВР обвинения.Процеса завърши с моето оправдаване.

По време на процеса открих , че в материалите по делото се съдържат много документи, доказващи престъпна дейност на служители в МВР и свързани с тях частни структури.
Предадох всички такива документи на Прокуратурата .Документите касаеха незаконното ми следене , тормоза упражняван над мен и кореспонденция между служители в ГДБОП и частна фирма интернет-доставчик, която освен с незаконно следене се занимава и с разпространнение на близо 10 000 филми в Интернет без да има права за това .Като това разпространение се извършва не под формата на популярните торент файлове, а съвсем директно. Получих отказ от СРП да образува наказателно производство .Обжалвах решението пред СГП.От СГП близо 1 година не получавах отговор, но през този период веднъж бях извикван в ДАНС и няколко пъти в МВР да давам обяснения по случая.В ДАНС и МВР бяха извършени формални проверки.Красноречив пример за тяхната формалност е факта , че проверяващите служители, дори не желаеха да им покажа сървърите в Интернет, където се извършва незаконна дейност под чадъра на служител в ГДБОП.След тези проверки за втори път получих отказ за образуване на наказателно производство пак от СРП.Явно преписката е била върната отново там.Отново обжалвах по законовия ред и накрая получих окончателен отказ за образуване на наказателно производство и от СГП.

По време на воденето на делото през месец януари 2009 година кандидатствах да водя рубрика в телевизионно предаване на БНТ.Екипа на предаването ме одобри и започнах тази работа.Заради факта, че срещу мен се водеше дело не можех да започна работа по никакъв друг начин, освен на хонорар за всяко конкретно предаване.След четвъртото предаване над екипа на предаването беше упражнен натиск да бъда свален от екран.Въпреки всичко , за да остана на работа предложих на екипа на предаването да разработя система за поддържане на жива връзка със зрителите по време на директните излъчвания и те да бъдат включвани директно със свои мнения и въпроси към гостите в студиото.Идеята ми беше приета и аз продължих да работя зад кадър.В продължение на 1 година създадох най-успешната система за подобни връзки не само в БНТ, но и сред всички телевизии. През това време явно отново съм бил следен, защото на 26.04.2010 ми се обадиха от екипа на предаването и ми казаха, че на ръководството на телевизията било съобщено, че изразявам активни политически мнения в интернет – Facebook, за което те били привиквани да дават обяснения.Въпреки моето обяснение, че работата ми в БНТ няма нищо общо с личните ми мнения по полтически и обществени въпроси , които изразявам във Facebook ми беше заявено, че по тази причина ми спират хонорара.

Интервю на Тася Тасова / Австралия / с Иван Димитров

2010-05-02T08:19:00.000-07:00

Иван Димитров Панов e български публицист и правозащитник. Водил е няколко телевизионни предавания , автор е на редица материали, засягащи правата на човека в България. В началото на 1997 година става обект на полицейски погром в дома си, заради отразяване за чужди медии на събитията пред българския парламент. През 2006 година отново става обект на тежковъоръжено полицейско нахлуване в дома си заради интернет публикации и кореспонденция с чужди правозащитни организации.

В продължение на четири години от 2006 до 2009 срещу него се води съдебно преследване от страна на МВР, придружено от редица заплахи за живота му, включително пътно-транспортно произшествие, което за малко не го убива. В края на 2009 г. българския съд на всички инстанции го оправдава по повод на повдигнатите обвинения от МВР, но жестокото преследване и заплахи над него не престават.

В началото на 2009 г. започва работа като ко водещ в предаването на БНТ „ Полет над нощта”.След четири предавания е свален от екран под натиск на службите. Остава на работа към продукцията зад кадър и разработва най-успешната в България скайп система за преки включвания на зрители чрез видеоконферентни връзки без цензура и абсолютно директно без предварителни записи.

На 26.04.2010 г. му се обаждат от продукцията да спре да изразява мнения в Интернет и Фейсбук и да изтрие всички свои мнения по политически и обществени въпроси, след като не се подчинява на заповедите, на 28.04.2010 г. от продукцията му се обаждат по телефона и му забраняват да ходи повече на работа.

- Миналия понеделник, 26 април, получаваш ултиматум да не поставяш коментари с политическа насоченост в социалната мрежа фейсбук. Защо?

-Отговорът се изразява в самия въпрос и с една дума- „Защо?”. В България продължават да се случват неща, които би трябвало да са недопустими в една демокрация.

- Излиза, че твоите коментари са следени. Неудобни са на някого...?

-Точно така. Има всички предпоставки и доказателства да се смята, че вече повече от 5 години съм подложен на систематично следене и разработки от страна на властта в София. Новите служби се оказват не по-малко брутални и безскруполни от старата ДС. Като за реализиция на целите си използват и престъпни структури.

- Значи има хора в България, които целенасочено не искат България да прогресира?
Те ли пречат на България вече 20 години?

-Ако в миналото репресиите са били извършвани само по политически причини, днес те се извършват не само по политически, но и икономически причини. Властимащите се притесняват да не загубят икономическите облаги, които им носи властта и по тази причина са жестоки в разправата си с публицисти, които говорят свободно. В медиите са внедрени хора, които често лъжат по поръчки от МВР и пред които старите служители на държавна сигурност изглеждат безобидни. Изградена е нова ДС, още по-страшна от старата, която не се съобразява със законите .

- Нали всички ние искаме да живеем нормално, да имаме сигурност, работа, добра образователна система, почивка на морето... Толкова ли е трудно?

-Колкото и парадоксално да звучи се оказва, че е трудно. Явно определена прислойка в обществото желае само и единствено тя да определя нещата и да се ползва от привилегии.

- В сряда ти показаха вратата... Ще разкажеш ли за случващото се пред друга конкурентна, частна медия?

-Вече разказах за случилото се на всички авторитетни международни правозащитни и журналистически организации. Днес излезе поредният доклад на „Фридъм хаус“, който определя България като страна с относително несвободни медии. Много от българските централни медии са зависими от МВР и манипулират информацията, така че да се търси помощ от тях, е често безпредметно.

- Можем ли да говорим за „медийна мафия” в България?

-„Медийна мафия “ не е най-точното определение. По-скоро медиите са пряко зависими от МВР, политически структури и мафията. Сред журналистите се всява страх. На практика им се показва, че неудобните могат безнаказано да бъдат тероризирани, пребивани и даже убивани.Това води до автоцензура, която убива истинската свобода на словото в България. В различните медийни фирми са внедрени сътрудници на МВР, които получават понякога пари на ръка и за разлика от някогашните сътрудници на ДС, не се водят никъде на отчет и са неконтролируеми .

-Мислиш ли, че твоите скайп-включвания в предаването подтикваха зрителите да се замислят за своята роля в обществото? Да осъзнават своята значимост, да се изгражда гражданска позиция?

-Без съмнение. Аз изградих първата в България успешна скайп система за директни видео връзки със зрителите без никаква цензура и предварителни записи. Зрителите оценяваха това и се чувстваха свободни граждани.

- Смяташ ли да заведеш дело в Страсбург?

-Гоненията над мен през последните 5 години преминаха всякакви граници и живея под непрекъснат страх за живота си. Вече имах 2 въоръжени нахлувания на МВР в дома ми.Тези хора са решени на всичко... Прокуратурата отказа на всички инстанции да предприеме действия срещу служителите на МВР, извършващи незаконните действия. Имаше дори изискана проверка от ДАНС, която е завършила без резултат срещу МВР. В силовото ведомство действат необезспокоявани хора, които дори ми смениха лични данни в компютърния масив на МВР. Нещо, което успях да докажа чрез Комисията за защита на личните данни. При всяка по-сериозна публикация ме привикват в МВР да давам обяснения. За период от 4 години съм бил привикван над 20 пъти да давам обяснения за какво ли не.Тези хора превърнаха живота ми в ад. Така че, държавата носи тежка отговорност за това, което се случва и аз ще я дам на съд в Страсбург.